0.00 лева

Гатанки

Природни явления и време

Син-зелен лист цялата земя нахлупил.
Небето

Златна пшеница в синя паница, паницата некупена, над земята захлупена.
Небето

Син вир дъно няма.
Небето

Модра паница с свещи забодена; мина черен фенерджия, та ги запали, та горяха, докато дойде бял фенерджия, та ги изгаси.
Небето и звездите, нощта и деня.

Прострях кожа биволешка, сипах грах, турих гълъб да го пази.
Небето, звездите и месецът.

Поле немерено, овци неброени, рогат овчар чувач.
Небето, звездите, месецът.

Една тава пълна с лешници, по средата само един орех.
Небето, звездите и месецът.

Синя риза и бройница, пълна с просо и пшеница, и две дюли миризливи.
Небето, звездите, слънцето и месецът.

По тавана свещи горят.
Звездите.

Бела погача над керемиди виси.
Месецът

Не е слънце, не е огън - свети и обикаля.
Месецът

Златна кокошка с златни пилета.
Месецът и звездите.

Един кон из яйца ходи и нито едно яйце не строши.
Месецът и звездите.

Двама братя и денем и нощем се гонят и пак не могат да се стигнат.
Слънцето и месецът.

Една капка мед по всичкия свят.
Слънцето.

Мотовило вило, отгоре било, ни вода пило, ни хляб яло, дома дошло, зад врата се скрило!
Слънцето.

Пошла баба на пазар, затворила, заклопила, като се върнала у дома, харамия нашла.
Слънцето

Мета, мета, не се измита, нося, нося, не се изнася.
Слънчевата светлина в стаята.

Снага няма, а се движи, къде ходиш - все по тебе.
Сянката.

Виждам го, пипам го, пък не мога да го хвана.
Сянката.

Сечи, коли, кръв не пуща.
Водата.

Вържи, коли, кръв не пуща, ходи, броди, път не става.
Водата.

Червен бик из поле реве.
Пороят.

Сивко висна, цялата земя стисна.
Ледът.

Чисто, лъчисто, като го хванеш, вода ти пуща.
Ледът

Дълга Яна кривулана глава има, сянка няма.
Реката.

Дълга Мара сянка няма.
Реката

Дълга тънка невестица снага има, сянка няма.
Реката.

Без нозе, без крила, без снага; не види се, не чува се, бърже лети, не стига се.
Времето.

Брат и сестра все се надварят кой по-дълъг да стане.
Денят и нощта.

Двама братя все се гонят и не могат нито да се стигнат, нито да се срещнат.
Денят и нощта.

Търкулна се черно кълбо из село, въз село, та натърти цяло село.
Нощта.

Търкулна се черно кълбо, та измори целия свят.
Нощта.

Квачка с дванадесет пилета.
Годината с дванадесетте месеца.

Едно дърво има дванадесет клона, на всеки клон има по четири гнезда, в всяко гнездо има по седем яйца.
Годината, месеците, седмиците и дните.

Зъби няма и пак къса.
Зимата.

Колкото е зла, толкова да е и дълга, светът би загинал.
Зимата.

Стара е и беловласа, зъби няма, а всичко яде, цял ден съска, цял ден хапе.
Зимата.

Четири дъщери на една майка: най-старата е зла, та бясна, белокоса, беловласа, с бели дрехи облечена, само съска, зъби няма, а света наяжда; другата е хубавица - все е в бяло и зелено, цял ден ходи, цял ден шета и песни пее; третата е работлива, все работи, не запира, храна сбира за все живо; по нея е най-малката, най-гиздава, в кола седи, кошове кара и цял народ храни.
Годината и четирите годишни времена.

Чуваш го, а го не виждаш.
Вятърът

То те бие, ти го не виждаш.
Вятърът

Слушаш го, че пищи, а го не виждаш.
Вятърът.

Шило-бодило по гора и поле ходило, къде минало, трън не оставило.
Вятърът.

Бесен зет, сляпа щерка, ниска майка, висок татко.
Северният вятър, южният вятър, земята и небето.

Скокна перушан, подскокна, всичката земя потресе.
Гръмотевицата.

Чакат ме, викат ме, когато дойда, всеки бяга, та се крие.
Дъждът.

Дълга тънка невяста сама си гроб копае.
Дъждовната капка.

Една черна биволица в себе си вълци крие.
Мъглата

Черно кълбо по поле се търкаля.
Мъглата.

Цялото поле с вода посипала, а мравка не може да се удави.
Росата.

Сутрин я има, вечер я няма.
Сланата (може и росата).

От небето неща пада, на земята не се топи, в водата се топи.
Снегът

Една бяла черга вред земята покрива.
Снегът.

Растения и животни

Разтърбушена майка, хубаво дете, палаво внуче.
Лозата, гроздето и виното.

Дърво му баща, шума му майка.
Гроздето.

В гъста гора ходих, тлъсто птиче хванах, месото му изядох, а кокалите хвърлих.
Гроздето

Равни пътища, сухи кютюци, а вода пускат.
Лозята.

Една бяла къщурка с една греда подпряна.
Гъбата.

Пролет се облича, есен се съблича.
Дървото.

Сутрин носи бели дрехи, на пладне зелени, вечер жълти, през нощта голо остава.
Дървото през сезоните.

Кожата черна, сърцето бяло.
Кестенът.

Имам един вол, додето му не откъсна опашката, в обора не влиза.
Крушата.

Кокалите му отвън, месото му отвътре.
Лешникът

Малко гърненце - сладко варивце
Лешникът

Четирима братя под една шапка спят.
Ореховите ядки.

Четирма братя в една риза спят и не могат да се видят.
Ореховите ядки.

Вън му яденето, вътре му гърнето.
Сливата.

Пълна кутия с дребни мъниста.
Смокинята.

Червено яре, отвътре му козината.
Шипката.

Царят в зелено облечен, войниците му в червено.
Шипковото дърво.

Една топка с четири мръвки в нея.
Ябълката

Дълго, дълго като въже, да я въже, не е въже, драска, драска като котка, да е котка, не е котка; уши пули като заек, да е заек, не е заек.
Къпината.

Имам въже, не е въже, като въже, ама има нокти и дере.
Къпината.

Надолу му главата, нагоре му нозете.
Лукът праз.

Имаше един дядо, с петдесет кожуха облечен, кота е студено, пак замръзва.
Лукът кромид

Четиридесет братя в една черга се завиват.
Лукът чесън.

В зелен вир черни очи.
Динята с семето.

Мотовила-вила, ни ти вода пила, ни ти треска пасла, а педя сланина нарасла.
Тиквата.

Смотала се, завила се и на плет се обесила.
Тиквата.

Червено, мънинко, царя от пътя отбива.
Ягодата.

Коса има, ама глава няма.
Житният клас.

Имам два коня: тоя, който е охранен, не може да ходи, та пада на място, а тоя, що е слаб, прерипа през плета.
Житото и плявата.

Краката му власати, главата му се клати.
Просото.

Растох, растох девойчински, поклоних се невестински: сякоха ме като риба, влякоха ме като була, чукаха ме по главата като змия.
Ръжта.

Расте като девойка, срамува се като невеста.
Ръжта.

Златна царица с свилена косица, в шума облечена, от полето довлечена.
Царевица.

Червено гърненце под земята ври, над земята зеленее.
Цвеклото.

Черен калугер в земята, дрехите му върху земята.
Ряпата.

Лиже сол като вол, да е вол, не е вол, има миша опашка.
Ряпата.

Бяла гъска на един крак стои.
Кокичето.

На зелено дръвце - бяла камбанка
Кокичето

По полето свещи горят, вятър духа, не ги гаси, слънце грее, не ги топи.
Жълтият минзухар.

На всяка ридчинка и свещичка.
Минзухарът.

Зимата се съблича, лятото се облича.
Растението.

Сам царят вечеря, сабята му трепери.
Агнето като бозае.

Нищо не е изгубила, а все дири.
Кокошката.

Една невеста облечена в триста ризи, като духне вятър снагата й гола.
Кокошката.

От бял камък се ражда, цял свят събужда.
Петелът.

Живо перушато: на главата му червен гребен, опашката му сърп.
Петелът.

Седи Мира покрай вира, та си чака сина от синджира.
Патицата.

Отдолу иде агата, червена му брадата.
Пуякът

Задала се сватба с сто свата и двеста байрака.
Козата.

Сто войници тръгнаха, двеста копия дигнаха.
Козата.

Рога носи - вол не е, мляко дава - крава не е, брада носи - поп не е.
Козата.

Малко детенце с брада се ражда.
Ярето.

Четирима братя брадати все се гонят и не се настигат.
Конските крака.

Животина в средата стои: отдоле желязо, отгоре дърво.
Конят с подкови и седло.

Весден дъжд вали, цялата земя намокри, четири пръчки останаха сухи.
Кравата и вимето й.

Когато се родих, с четири свирки свирих; докато поживях, цял свят обходих; когато умрях, едвам тогава хоро се отиграх.
Волът сукал, обиколил света с работа, като го заклали, направили цървули.

Ни родило, ни плодило, цял живот товар носило.
Мъската.

Все преде, а конци не пуща.
Котката.

Нищо не е изгубила, а все търси, нищо не я боли, а все охка.
Свинята.

Месото му се яде, а млякото му не се пие.
Свинята.

Чудно ми, чудно бубаче, на чуден камък седеше, чудна ми песен пееше.
Пчелата.

Тъмна девойка в тъмен дол седи, тъмна песен пее и жълта риза везе.
Пчелата.

Чудна малка девойка из ливади летяла, чудни песни пеяла, като се дома върнала, блага гостба сготвила.
Пчелата.

Две глави, две ръце, шест нозе и десет пръста.
Ракът.

Иво се вози на девет нозе; и напред ходи, и назад ходи, сам господ гледа, и той се чуди
Ракът.

Имам си една сестрица, все влажна стои.
Рибата.

Ни клано, ни драно, с очи отворени, с уши затворени.
Рибата.

В кърпа извадено, на лист израснало, само гроб си навило.
Копринената буба.

Сам кадия, сам сайбия.
Вълкът.

Пили, вили, нищо не оставили.
Вълците.

Дълго въже шарено, с ръка се не хваща, с тояга се не трепе.
Змията.

Отгоре дъска, отдолу дъска, а в средата жива душа.
Костенурката.

Орач оре равно поле, нито се рало вижда, нито се орач чува.
Къртицата.

Един черен бивол: заколиш го - кръв не пуща, на кантар го сложиш - кантарът го не хваща.
Мравката.

Пълен котел в полето ври.
Мравуняк.

Рога има, вол не е, тежко носи, кон не е, бразда оре, плуг не е, кой го знае що е?
Охлювът.

Самар носи, кон не е, с перо пише, поп не е.
Охлювът.

Сам дядо къщата си носи на рамо.
Охлювът.

Чер циганин на чардак седеше, ситни си сита плетеше.
Паякът.

Йован се вози на девет нозе.
Паякът.

Синдро сито плетеше, на два колца висеше.
Паякът.

На красен трендафил стоеше, чудна ми песен пееше.
Славеят.

Сиво кълбо с игли набодено.
Таралежът.

Димо, Димо, Димчо ле, цяло поле прошета, безброй колци носеше, ни един колец не падна.
Таралежът.

Човек, храна, облекло

Кой се е родил на този свят без майка и без татко?
Адам.

Утрин ходи на четири нозе, на пладне на две, а вечер на три.
Човекът

Едно агне между две планини блее.
Детето в люлката.

Орехово кълбо с седем дупки.
Човешката глава.

Пълна пещера с чукове.
Устата и зъбите.

Всички коне бели, един червен и всички ги рита.
Зъбите и езикът.

Бели кокошки под стряха лежат.
Зъбите.

Червена кучка из прозорец лае.
Езикът.

Има нещо, с него всякога ядем и не го изяждаме.
Езикът.

От два чучура вода изляга.
Носът.

Двама братя един рид ги дели и не могат да се видят.
Очите.

Имам си две теленца, нощем се крият под орехова шлупка.
Очите.

Малки като орехчета, ниско седят, далече гледат.
Очите.

Черни гайтани на бърдо висят.
Веждите.

Надумали се горното и долното да затворят средното, та да се умори.
Клепачите.

Навръх бука две ветрила.
Ушите.

Криви кутли на атли.
Ушите.

Върховете надолу, корените нагоре.
Брадата.

Навръх бука власеника.
Косата.

Цял свят обличат, а те голи ходят.
Ръцете.

Все тъчат, все предат и пак голи ходят.
Ръцете.

Две майки с по пет сина.
Ръцете и пръстите.

Една майка пет сина родила за една нощ, ама един с един няма.
Пръстите на ръката.

Два дирека къща държат.
Нозете.

Кое е най0-мекото и най-топлото на света?
Сърцето.

Какво се в къщи не познава?
Стъпката.

Викна ходжата, смъкна му кожата.
Хлябът.

Червени телци в пещера лежат.
Хлябът в фурната.

Без кожа влиза, с кожа излиза.
Хлябът.

Сучено, печено, без хляб изядено.
Баницата.

Дрипава циганка пред царя излиза.
Баницата.

Виткано, виткано, на съдни мъки оставено.
Баницата.

Бяло, бяло като сняг - яде се, не е сняг, пие се, вода не е.
Млякото.

Що е това, що се на стена не окачва.
Яйцето.

Едно бурелце: половината бяло, половината жълто вино.
Яйцето.

Зид зидосан, вар варосан, в средата жълт кадия седи.
Яйцето.

Жълти патета в геран плуват.
Зелките в каца.

Жълти прасенца в вир се къпят.
Зелките в каца.

Ти седнеш, и то седне, ти ходиш, и то ходи - ама не те е яд, защото без нето не можеш.
Облеклото.

Из една врата влиза, из две излиза.
Панталоните.

Имам една сестрица с четири вратца.
Ризата.

Ни тъкано, ни предено, ни плетено, през гора е преминало.
Кожухът.

Вързано върви, отвързано стои.
Обущата.

Имам си двама братя; докато са слепи, мили ми са, а кога погледнат, стават ми омразни.
Обувките.

Два коня имам, вържа ги - ходят, отвържа ги - стоят.
Обущата.

Две циганки търъл-мъръл правят.
Чехлите.

По-мъничко от кокошка, по-голямо от човека.
Шапката.

Студена змия на гуша виси.
Герданът.

Шарено змийче под праг лежи.
Герданът.

Ти ходи отвъд, аз ще седя тук - да се срещнем на Попинци.
Чапразите.

Тебе гледам, мене видя.
Огледалото.

Каквото му покажеш, това ти сочи.
Огледалото.

Не съм те купил да те гледам, ами живо месо да ти слагам.
Пръстенът.

Труд, бит, просвета

Син гълъб под земя върви.
Палешникът.

Черно воле из поле реве.
Тракторът.

Гърбаво прасе всичкото поле опасе.
Сърпът.

Цялата войска запасана, само царят разпасан.
Снопът и копенът.

Що си имаме една тепсия, през лятото ми е мила, през зимата не е.
Харманът.

Весден месо яде, цяла нощ звезди брои.
Остенът.

Ръка го събира, ракла не може.
Остенът.

Сива кобила по ливада пасе.
Косата.

Цап, цап цапало, дома дошло, не папало.
Мотика.

Ти го хвърли през плет, то рече "опачец".
Мотиката.

Тънко, та високо - на главата четири рога.
Желязната вила.

Наведе се - дръсне, изправи се - лапне.
Лопатата.

Лиха кучка по гора лае.
Брадвата.

Глух пес в гора лае.
Брадвата.

Волът в обор, роговете му на двор.
Свределът.

Черен гарван модроклюн.
Пиронът.

Султан Мурад в затвора, главата му на двора.
Пиронът.

Озъбен старец на стена виси.
Рендето.

Триста илици, триста петлици, триста души го гонят., пак не могат да му угодят.
Рибарската мрежа.

Люта кучка трици блюва.
Трионът.

Къса була трески бере.
Теслата.

Една коза сто легала.
Вретеното.

Майката тънее, детето дебелее.
Къделята и вретеното.

Фръц кучка из леска.
Совалката.

Петима я гонят, петима я чакат.
Совалката.

Мъртва кобила 0 живи черва.
Станът.

Двама братя: единият се разпасва, другият се опасва.
Кросната.

Мъничко, голичко, цял свят облича.
Шевната игла.

Малка съм, не раста, цял свят обличам.
Шевната игла.

Петима братя един кладенец копаят.
Иглите за плетене.

Пет майстори един хамбар правят, като го направят, и го оставят.
Иглите за плетене.

Черна лястовица на стена окачена.
Ножицата.

Две змии се готвеха и двете наведнъж прекъсваха.
Ножиците.

Седемдесет кобили на една ясла ядат.
Гредите на къщата.

Колко коня висока, колко вола широка, колко яйце място захванало.
Вратата.

Две сестри с един пояс препасани.
Портите, пътни врати.

Само гюлле къща пази.
Ключът.

Черно циганче на врата виси.
Катинарът.

Четворица подпират, един притиска.
Масата.

Педя човек, лакът брада.
Метлата.

През деня ходи из къщи, нощем стои зад вратата.
Метлата.

Имам си една крава, нощям е стелна, деням е ялова.
Постелята.

Денем купа, нощем харма.
Постелята.

В тъмно гледа, на светло мижи.
Лампата.

Море, в морето камък, а на камъка пламък.
Кандилото.

Всред езеро огън гори и вода не го гаси.
Кандилото.

Червен петльо в падинка лежи.
Огън в огнището.

Без уста и корем коравото на прах прави.
Огънят.

Яде, яде, все се ненаяло.
Огънят.

Едно спи, та се не наспива.
Пепелта в огнището.

Едно ходи, та вече си не дохожда.
Димът.

Дълъг Тодор без кости в небето ходи на гости.
Димът.

Още бащата се неродил, синът на път отива.
Огънят и димът.

Висок Тодор лула пуши.
Коминът.

Из огън ходи, та му не топли.
Машата.

Лете умира от студ, зиме на топло.
Печката.

Един обор, пълен с коне, главите им все червени.
Кибритът.

Пълна кола с гражданки - шапките им червени, роклите им бели.
Кибритът.

Малко щракне, много светне.
Електрическият ключ.

Имам си една сестричка, вечер, докато не я целуна, не си лягам.
Стомната.

Какъв съм дълъг, такъв да съм прав и висок, до небето бих стигнал.
Пътят.

Разкрачен дядо над река седи.
Мостът

Не е птица, а лети, не е бръмбар, а бръмчи.
Самолетът.

Душа няма, души носи.
Корабът.

По поле ходи, "олеле" вика.
Влакът.

Шуми, гърми, бяла невеста от града излиза.
Воденицата.

Два орла се бият, бяла пяна пущат.
Воденичните камъни.

Вир вирило, бор борило, леска го държи.
Бъчвата.

Мъртва крава червено мляко дава.
Бъклицата.

Само нещо ум дава, а не приказва.
Книгата.

Нивата е бяла, семето е черно, пет сеят, едно търчи.
Книгата.

Душа няма, ум продава.
Книгата.

Не е човек, а приказва, не е дреха, а е шито.
Книгата.

По бело поле ходи, черна диря оставя.
Писалката.

Бяла нива, черно семе, с ръка го сеят, с уста го берат.
Книгата.

Свет без човеци, градове без къщи, гори без дървета, море без вода.
Географската карта.

В София деланки се делят, навсякъде падат.
Вестниците.

Какво е това нещо, без което нищо няма на света?
Името.

Има нещо, което всичко в света разделя.
Името.

Шар шарено, вез везано, на дърво е гиздосия.
Знамето.